Едгар Кейси: ИМА ЛИ ГОСПОД? част II
Постепенно приемане
В един период от Времето на Емерсън, Торо и забележителното трансценденталистко общество В Конкорд, щата Масачузетс, Маргарет Фулър се борела с безпокойството си по отношение на природата на съществуването. Веднъж по време на вечеря отбелязала пред колегите си, че най-сетне е намерила покой, осъзнавайки: „Аз приемам вселената.“ (Разправят, че Томас Карлайл по този повод се изказал: „Ами че какво друго й остава!“)
Вътрешната борба на Фулър ни напомня, че не е лесно да приемеш вселената такава, каквато е. Истина е, че схващането на Кейси за природата на Бог в крайна сметка прави тази задача по-лесна. А и предполагам, че от църковна гледна точка от човека не се очаква да открива Бог чрез разсъждения, а да се осланя само на вярата си. Но аз не действам така. Затова за пореден път се обърнах към учените и философите за помощ.
Намерих няколко много показателни довода в „Как да мислим за Бог: ръководство за езичници“ от Мортимър Адлер.
Би трябвало да изтъкна, че Адлер, който е председател на редакторския съвет на „Енциклопедия Британика“ и директор на Чикагския институт за философски изследвания, няма никаква пряка връзка с Едгар Кейси. Позволих си волността да ги поставя един до друг, защото сходствата в начина им на мислене ми се сториха насърчаващи. Те показват как един мистик като Кейси може да се синхронизира с аналитик като Адлер, за да ни обяснят съществуването.
С помощта на прозренията на своя космически ум Кейси е в състояние да приеме Бог безпрекословно. Подходът на Адлер пък е безстрастен и логичен. В своята книга той атакува въпроса с мощна серия от философски аргументи, които в някои моменти са порядъчно неразбираеми за читателя лаик, но в крайна сметка подкрепят идеите на Кейси.
Изводът на Адлер е, че е нужна творческа причина, за да се обясни как се е осъществил един „просто възможен“ космос – космос, част от който сме всички ние. Тъй като неговото сътворяване не е във възможностите на естествените причини, то ни остава да заключим, че съществува свръхестествена причина, или Бог. Освен това Бог трябва не само да е създал, но и да е запазил по някакъв начин космоса, щом той е просъществувал толкова време.
Но въпреки хладната си логика Адлер, който също като Кейси отхвърля идеята за един антропоморфичен Бог, не се страхува да говори за Божията любов. Той изтъква, че за да създадеш и запазиш нещо, с положителност означава, че го обичаш – аргумент, който напомня възгледите на Кейси за Бог като за наш действителен родител. Адлер Казва, че е хубаво да съществуваш, защото „преголямата доброта, която е едно с необятното съществуване на Бог, прелива в ограничената доброта и съществуване на нещата, които Господ създава и запазва“.
Адлер признава, че логиката може да ви отведе само до определени граници; че остава една философска празнина, за която е нужен скок във вярата. Въпреки това той смята, че си струва за Бог да се мисли логично, тъй като разкритият от логиката Бог дава „разумна основа за Вярата“.
От приемане към капитулация
Макар да нарича живота „съзнание на съществуванието“, в тълкование номер 5753-1 Кейси дава за него и друго определение: „Какво е животът? Той е проявление на Първопричината – Бог.“ Следователно: да приемем Бог като Първопричината, по същество означава да приемем Вселената. Кейси ни съветва да ги приемем свободно, както се е опитвала да направи Маргарет Фулър. Както ще открием по-нататък, той предлага множество различни подходи за постигането на това на пръв поглед просто състояние. Аз също разработих няколко.
Капитулацията е талант, който никога не успях да овладея. Трудно ми е да се освободя от егото си. Ето защо не обичам да пътувам. Понеже съм твърдоглав, искам винаги да контролирам положението. Така че, когато Кейси предлага да се предадем изцяло на Силите на вселената – което ще рече на Бог, – откривам, че ми се налага да си съчинявам въображаеми ситуации, за да се убедя, че това не е чак толкова лоша идея. Някои от тях изникват от най-ранните ми спомени.
Като дете редовно прекосявах с ферибот река Делауеър от Филаделфия. Спомням си как често мрънках на майка си, че се отклоняваме от курса, че не се насочваме право към терминала на отсрещния бряг. Разбира се, в крайна сметка акостирахме, където трябваше. Не разбирах, че скритият на мостика капитан познава невидимите течения и приливи и се отклонява заради тях. фериботът само на пръв поглед не вървеше по правилния път.
Все ми се налага да си го припомням, когато ми се струва, че планетата Земя е тръгнала в погрешна посока. Имайте предвид, че през повечето време ми изглежда така. Но след като орбитата й си остава все една и съща, сигурно я управлява някой, който знае повече от мен. Припомняйки си прочетеното от Кейси и Адлер и старовремската библейска мъдрост, успявам да си мисля, че Бог е капитанът, който стои на руля. Тогава защо да не се измъкна и не го оставя да кара сам? Този прост образ ми помага да схвана какво има предвид Кейси, когато ни казва да се оставим изцяло на Божията воля и Силите на вселената, да бъдем техни сътрудници и другари.
Ето още един полезен образ. Веднъж ми позволиха да постоя в пилотската кабина на самолета, докато летяхме през нощната тъмнина над Атлантика. На командното табло блещукаха безброй меки светлинки. Тези индикатори за мен не означаваха нищо, но за пилота те бяха всичко. Когато вдигнах поглед, великолепният рояк звезди на небето ми заприлича на гигантско командно табло. Колко глупаво от моя страна щеше да бъде, ако изместех пилота и застанех на кормилото. Или – не по-малко глупаво – да си въобразявам, че мога да поема управлението на космическия кораб Земя. И този път е най-добре да се измъкна и да оставя Бог да кара. Така, съгласувайки напълно волята си с Божията, ще се освободя от куп навигационни главоболия.
Трябва да благодаря на Едгар Кейси за тези простички образи, които, след толкова години усилия, ми помогнаха да повярвам в съществуването на Бог. Много от моите приятели, земни и енергични хора, поклонници на материалното, за които също бе трудно да повярват в Бог, ми казаха, че са постигнали определен напредък, след като им споделих някои от тези образи. Ето защо ми се струва подходящо да ги споделя и с вас – може би един поглед към тромавото ми търсене на Божията същност ще ви бъде в помощ.
Спомням си как в един великолепен есенен ден, след като бях изучавал някои от тълкуванията на Кейси, погледнах навън към гората, чиято есенна шума просто грееше. Цветовете на листата бяха толкова ярки, че ме заболяха очите. Струваше ми се, че в тях свети съзидателната енергия на Силите на вселената. Видях, че вятърът откъсва някои листа от клоните и те, приключили мисията и живота си, падаха на земята. В този момент ми хрумна, че всяко листо е било част от своето дърво, извършвало е фотосинтеза и е изпълнило задачата си, а после отново е паднало на земята, откъдето е изникнало и самото дърво.
Именно тогава разбрах някои от идеите на Кейси за връзката ни с Господ – подобно на листото и неговото дърво ние, сътворените души, сме част от Бог, но и отделни от него. Както дървото е създало листата, но разчита на тях, така и Бог ни е създал като личности, които му служат като сътрудници и другари. Както дървото създава семенца, всяко от които носи в себе си едно цяло дърво, така и ние носим в себе си Божия дух, тъй като сме изцяло потопени в божествената Му енергия.
По-късно през есента погледнах същите онези дървета. Листата вече бяха опадали и голите им клони се протягаха към небето, сякаш в молитва, и очакваха да се преродят следващата пролет. Сега всяко дърво показваше мълчаливо как приема вселената и Съзидателните сили, на които позволяваше да пропият цялото му съществуване. За мен тези дървета показваха защо звучи логично да се съединим напълно със Силите на вселената и да им се оставим, както ни насърчава Кейси.
Трябва да призная, че все още ми е трудно да постигна пълна капитулация, но съм благодарен на Кейси, задето ме поведе по пътя на това спокойно и благо приемане.
Още едно ръководство: Исус и Христовото съзнание
Тъй като през по-голямата част от живота си е преподавал в неделното училище, Кейси е имал естествената склонност да вярва не само в Бог, но и в Библията. Това прозира в думите и дори в тона му по време на неговите променени състояния на съзнанието; в психотълкуванията му отекват библейски изрази. Той непрестанно се позовава на различни пасажи от Светото писание, като ги слива със своята метафизика.
Една от най-честите фрази в тълкуванията му е „Христово съзнание“. То е ядрото на неговите съвети да съсредоточим вниманието си върху принципите на Христа, които сочат пътя към пълно приемане на съществуването.
Много е важно да схванем точно значението на тази фраза, за да разберем тълкуванията. Но тя, заедно с честото използване на цитати от Светото писание, може да ни насочи на погрешен път, ако си позволим да мислим, че Кейси одобрява само теологията на Новия завет.
Като учител в неделното училище той често цитира библейските истини – както от Новия, така и от Стария завет. Понеже е вярвал дълбоко и в двете традиции, очевидно е считал, че конфликтите между юдеизма и християнството са фалшиви и ненужни.
Освен това юдейско-християнската традиция няма монопол върху проповядваните от Исус принципи. Буда и останалите учители са говорели същите неща.
През хилядолетията хората са поставили пречки пред принципите на Исус, свързвайки ги с различни религиозни и геополитически противоречия. Тези принципи обаче трябва да бъдат не защитавани, а прилагани на практика. Какво щеше да стане, ако обичахме враговете и ближния като себе си? Ами ако всеки от нас посвещаваше живота си на служба-та на другите? Или ако проявявахме доброта, търпение и любов без всякаква ненавист, както често ни съветва Кейси? С други думи, какво щеше да стане, ако гледахме на Златното правило като на най-важното в живота ни, както ни учи Исус?
Всъщност този принцип е общ за всички световни религии, макар да е формулиран по различни начини. Общоцърковността, която прозира в учението на Кейси, го прави универсално. Именно тя ни позволява да преценяваме думите на Кейси и на Исус таки-ва, каквито са, независимо от религиозните си убеждения. Защото тези учения са едновременно резултат от Христовото съзнание и път към неговото израстване.
Христовото съзнание обаче е нещо повече, но и по-просто от Златното правило. Кейси го употребява в смисъл на съществуващо във всеки от нас усещане, че сме част от единството на Съзидателните сили, или Бог. При повечето хора то е несъзнателно, но може да бъде извадено в съзнанието. Ние сме способни да се отворим за тези сили, да се настроим на техните вълни. Настройването помага да се постигне по-пълна хармония между човешката и Божията воля, волята на Съзидателните сили. Това на свой ред води до нов светоглед, нов начин на живот, нови отношения с другите и в крайна сметка -до способността за използване на Силите на вселената така, както ги е използвал Исус.
Исус е бил изцяло пропит с това съзнание – не само го е разбирал с разума си, но и цялото му същество е било настроено на него. Именно поради това настройване на Бог са го наричали Христос. Ето защо думите Христово съзнание могат да бъдат използвани не само за Исус, но и за всеки, който е в състояние на пълно настройване.
Джон Дж. Фулър
В един период от Времето на Емерсън, Торо и забележителното трансценденталистко общество В Конкорд, щата Масачузетс, Маргарет Фулър се борела с безпокойството си по отношение на природата на съществуването. Веднъж по време на вечеря отбелязала пред колегите си, че най-сетне е намерила покой, осъзнавайки: „Аз приемам вселената.“ (Разправят, че Томас Карлайл по този повод се изказал: „Ами че какво друго й остава!“)
Вътрешната борба на Фулър ни напомня, че не е лесно да приемеш вселената такава, каквато е. Истина е, че схващането на Кейси за природата на Бог в крайна сметка прави тази задача по-лесна. А и предполагам, че от църковна гледна точка от човека не се очаква да открива Бог чрез разсъждения, а да се осланя само на вярата си. Но аз не действам така. Затова за пореден път се обърнах към учените и философите за помощ.
Намерих няколко много показателни довода в „Как да мислим за Бог: ръководство за езичници“ от Мортимър Адлер.
Би трябвало да изтъкна, че Адлер, който е председател на редакторския съвет на „Енциклопедия Британика“ и директор на Чикагския институт за философски изследвания, няма никаква пряка връзка с Едгар Кейси. Позволих си волността да ги поставя един до друг, защото сходствата в начина им на мислене ми се сториха насърчаващи. Те показват как един мистик като Кейси може да се синхронизира с аналитик като Адлер, за да ни обяснят съществуването.
С помощта на прозренията на своя космически ум Кейси е в състояние да приеме Бог безпрекословно. Подходът на Адлер пък е безстрастен и логичен. В своята книга той атакува въпроса с мощна серия от философски аргументи, които в някои моменти са порядъчно неразбираеми за читателя лаик, но в крайна сметка подкрепят идеите на Кейси.
Изводът на Адлер е, че е нужна творческа причина, за да се обясни как се е осъществил един „просто възможен“ космос – космос, част от който сме всички ние. Тъй като неговото сътворяване не е във възможностите на естествените причини, то ни остава да заключим, че съществува свръхестествена причина, или Бог. Освен това Бог трябва не само да е създал, но и да е запазил по някакъв начин космоса, щом той е просъществувал толкова време.
Но въпреки хладната си логика Адлер, който също като Кейси отхвърля идеята за един антропоморфичен Бог, не се страхува да говори за Божията любов. Той изтъква, че за да създадеш и запазиш нещо, с положителност означава, че го обичаш – аргумент, който напомня възгледите на Кейси за Бог като за наш действителен родител. Адлер Казва, че е хубаво да съществуваш, защото „преголямата доброта, която е едно с необятното съществуване на Бог, прелива в ограничената доброта и съществуване на нещата, които Господ създава и запазва“.
Адлер признава, че логиката може да ви отведе само до определени граници; че остава една философска празнина, за която е нужен скок във вярата. Въпреки това той смята, че си струва за Бог да се мисли логично, тъй като разкритият от логиката Бог дава „разумна основа за Вярата“.
От приемане към капитулация
Макар да нарича живота „съзнание на съществуванието“, в тълкование номер 5753-1 Кейси дава за него и друго определение: „Какво е животът? Той е проявление на Първопричината – Бог.“ Следователно: да приемем Бог като Първопричината, по същество означава да приемем Вселената. Кейси ни съветва да ги приемем свободно, както се е опитвала да направи Маргарет Фулър. Както ще открием по-нататък, той предлага множество различни подходи за постигането на това на пръв поглед просто състояние. Аз също разработих няколко.
Капитулацията е талант, който никога не успях да овладея. Трудно ми е да се освободя от егото си. Ето защо не обичам да пътувам. Понеже съм твърдоглав, искам винаги да контролирам положението. Така че, когато Кейси предлага да се предадем изцяло на Силите на вселената – което ще рече на Бог, – откривам, че ми се налага да си съчинявам въображаеми ситуации, за да се убедя, че това не е чак толкова лоша идея. Някои от тях изникват от най-ранните ми спомени.
Като дете редовно прекосявах с ферибот река Делауеър от Филаделфия. Спомням си как често мрънках на майка си, че се отклоняваме от курса, че не се насочваме право към терминала на отсрещния бряг. Разбира се, в крайна сметка акостирахме, където трябваше. Не разбирах, че скритият на мостика капитан познава невидимите течения и приливи и се отклонява заради тях. фериботът само на пръв поглед не вървеше по правилния път.
Все ми се налага да си го припомням, когато ми се струва, че планетата Земя е тръгнала в погрешна посока. Имайте предвид, че през повечето време ми изглежда така. Но след като орбитата й си остава все една и съща, сигурно я управлява някой, който знае повече от мен. Припомняйки си прочетеното от Кейси и Адлер и старовремската библейска мъдрост, успявам да си мисля, че Бог е капитанът, който стои на руля. Тогава защо да не се измъкна и не го оставя да кара сам? Този прост образ ми помага да схвана какво има предвид Кейси, когато ни казва да се оставим изцяло на Божията воля и Силите на вселената, да бъдем техни сътрудници и другари.
Ето още един полезен образ. Веднъж ми позволиха да постоя в пилотската кабина на самолета, докато летяхме през нощната тъмнина над Атлантика. На командното табло блещукаха безброй меки светлинки. Тези индикатори за мен не означаваха нищо, но за пилота те бяха всичко. Когато вдигнах поглед, великолепният рояк звезди на небето ми заприлича на гигантско командно табло. Колко глупаво от моя страна щеше да бъде, ако изместех пилота и застанех на кормилото. Или – не по-малко глупаво – да си въобразявам, че мога да поема управлението на космическия кораб Земя. И този път е най-добре да се измъкна и да оставя Бог да кара. Така, съгласувайки напълно волята си с Божията, ще се освободя от куп навигационни главоболия.
Трябва да благодаря на Едгар Кейси за тези простички образи, които, след толкова години усилия, ми помогнаха да повярвам в съществуването на Бог. Много от моите приятели, земни и енергични хора, поклонници на материалното, за които също бе трудно да повярват в Бог, ми казаха, че са постигнали определен напредък, след като им споделих някои от тези образи. Ето защо ми се струва подходящо да ги споделя и с вас – може би един поглед към тромавото ми търсене на Божията същност ще ви бъде в помощ.
Спомням си как в един великолепен есенен ден, след като бях изучавал някои от тълкуванията на Кейси, погледнах навън към гората, чиято есенна шума просто грееше. Цветовете на листата бяха толкова ярки, че ме заболяха очите. Струваше ми се, че в тях свети съзидателната енергия на Силите на вселената. Видях, че вятърът откъсва някои листа от клоните и те, приключили мисията и живота си, падаха на земята. В този момент ми хрумна, че всяко листо е било част от своето дърво, извършвало е фотосинтеза и е изпълнило задачата си, а после отново е паднало на земята, откъдето е изникнало и самото дърво.
Именно тогава разбрах някои от идеите на Кейси за връзката ни с Господ – подобно на листото и неговото дърво ние, сътворените души, сме част от Бог, но и отделни от него. Както дървото е създало листата, но разчита на тях, така и Бог ни е създал като личности, които му служат като сътрудници и другари. Както дървото създава семенца, всяко от които носи в себе си едно цяло дърво, така и ние носим в себе си Божия дух, тъй като сме изцяло потопени в божествената Му енергия.
По-късно през есента погледнах същите онези дървета. Листата вече бяха опадали и голите им клони се протягаха към небето, сякаш в молитва, и очакваха да се преродят следващата пролет. Сега всяко дърво показваше мълчаливо как приема вселената и Съзидателните сили, на които позволяваше да пропият цялото му съществуване. За мен тези дървета показваха защо звучи логично да се съединим напълно със Силите на вселената и да им се оставим, както ни насърчава Кейси.
Трябва да призная, че все още ми е трудно да постигна пълна капитулация, но съм благодарен на Кейси, задето ме поведе по пътя на това спокойно и благо приемане.
Още едно ръководство: Исус и Христовото съзнание
Тъй като през по-голямата част от живота си е преподавал в неделното училище, Кейси е имал естествената склонност да вярва не само в Бог, но и в Библията. Това прозира в думите и дори в тона му по време на неговите променени състояния на съзнанието; в психотълкуванията му отекват библейски изрази. Той непрестанно се позовава на различни пасажи от Светото писание, като ги слива със своята метафизика.
Една от най-честите фрази в тълкуванията му е „Христово съзнание“. То е ядрото на неговите съвети да съсредоточим вниманието си върху принципите на Христа, които сочат пътя към пълно приемане на съществуването.
Много е важно да схванем точно значението на тази фраза, за да разберем тълкуванията. Но тя, заедно с честото използване на цитати от Светото писание, може да ни насочи на погрешен път, ако си позволим да мислим, че Кейси одобрява само теологията на Новия завет.
Като учител в неделното училище той често цитира библейските истини – както от Новия, така и от Стария завет. Понеже е вярвал дълбоко и в двете традиции, очевидно е считал, че конфликтите между юдеизма и християнството са фалшиви и ненужни.
Освен това юдейско-християнската традиция няма монопол върху проповядваните от Исус принципи. Буда и останалите учители са говорели същите неща.
През хилядолетията хората са поставили пречки пред принципите на Исус, свързвайки ги с различни религиозни и геополитически противоречия. Тези принципи обаче трябва да бъдат не защитавани, а прилагани на практика. Какво щеше да стане, ако обичахме враговете и ближния като себе си? Ами ако всеки от нас посвещаваше живота си на служба-та на другите? Или ако проявявахме доброта, търпение и любов без всякаква ненавист, както често ни съветва Кейси? С други думи, какво щеше да стане, ако гледахме на Златното правило като на най-важното в живота ни, както ни учи Исус?
Всъщност този принцип е общ за всички световни религии, макар да е формулиран по различни начини. Общоцърковността, която прозира в учението на Кейси, го прави универсално. Именно тя ни позволява да преценяваме думите на Кейси и на Исус таки-ва, каквито са, независимо от религиозните си убеждения. Защото тези учения са едновременно резултат от Христовото съзнание и път към неговото израстване.
Христовото съзнание обаче е нещо повече, но и по-просто от Златното правило. Кейси го употребява в смисъл на съществуващо във всеки от нас усещане, че сме част от единството на Съзидателните сили, или Бог. При повечето хора то е несъзнателно, но може да бъде извадено в съзнанието. Ние сме способни да се отворим за тези сили, да се настроим на техните вълни. Настройването помага да се постигне по-пълна хармония между човешката и Божията воля, волята на Съзидателните сили. Това на свой ред води до нов светоглед, нов начин на живот, нови отношения с другите и в крайна сметка -до способността за използване на Силите на вселената така, както ги е използвал Исус.
Исус е бил изцяло пропит с това съзнание – не само го е разбирал с разума си, но и цялото му същество е било настроено на него. Именно поради това настройване на Бог са го наричали Христос. Ето защо думите Христово съзнание могат да бъдат използвани не само за Исус, но и за всеки, който е в състояние на пълно настройване.
Джон Дж. Фулър
Няма коментари:
Публикуване на коментар